Топъл летен дена. Фестивал на народите. Скандиране “Бъл-га-ри-я!!! Бъл-га-ри-я!!!“ се чува осезаемо над общата врява. … Златен медал за българския отбор!!!

ЗЛАТЕН МЕДАЛ!!!
Ние българите – силни мъже и нежни жени!!!Летен съботен ден. Топлият въздух се надипля от многобройните миризми на национални кухни. Някъде в далечината насъбралата се тълпа се опитва да се съсредоточи в песните и танците представени на сцената. Многоцветна феерия от национални костюми – японски, китайски, филипински, турски, индийски, български, сингапуркси и какви ли не още от близки и далечни страни. Пайети, ветрила и пъстрота като в приказка на Шехерезада. Детски смях и врява се дочуват от противоположната страна на стадиона. Глъч и навалица около многобройните будки и дисплеи – едни продават, други купуват, трети просто разглеждат, питат, пазарят се.Панаирът е в разгара си. Глъч и суета, хора и топлина.

Далечно скандиране се очертава все по-осезаемо над общата врява. “Бъл-га-ри-я!!! Бъл-га-ри-я!!!” Скандирането се чува все по-ясно. Множество спомени нахлуват в главата ми. Световното първенство по футбол ’94 като че ли не беше толкова отдавна. “Бързи-смели-сръчни”- така ли се казваше предаването на бате Мишо или може би беше ”Мама-Татко-и-Аз” Както и да е. Спомените са едно, но това което виждат очите ми е друго. Т.е. в общи линии е същото, но е ТУК и СЕГА! Калейдоскоп 2003, във Ванкувар, Канада.

Отборите са строени и готови на старта. Участват Полша, Мексико, Филипините, България и Колумбия. “Хайде мамо! Хайде, че започват! ” – дърпа ме синът ми, нетърпелив да участва.”Добре, добре! Спокойно!”-опитвам се го успокоя аз.- ”Иди да викнеш Митко и Ели, ето ги там”. ” Хайде да ги разбиваме и да си ходим!”-казва Митко с усмивка! И нашият отбор се строява на старта. Първа игра – скачане с чували. Стартовият ред е като че ли нарочно според височината на участниците. Първо Ицо, после Петьо, Митко и Иван.

Скоростите са големи. Участниците падат, стават и продължават. Скандиранията гърмят. Колумбия, Филипините и нашият отбор спорят ожесточена за първото място. В началото ние започнахме добре но …, на финала филипините ни настигат. Съдиите се събират за да решат кой е първи. За съжаление ре-плей няма, и оценката е субективна, но надяваме се догодина домакините да помислят и за това :-). Филипините са първи с едни гърди пред нас.

Започва втората игра. Участниците формират двойки и всяка двойка трябва да премине определеното разстояние, придържайки балон помежду си. В нашия отбор настава суматоха. Как да се прегрупират, така че да се сформират двойките. Добре е участниците да са с еднаква височена, а те и четиримата са различни. Един е много висок, друг пък не е дорасъл достатъчно :-). Настава трескаво търсене сред публиката. Мери и Ицо са готови на старта. Може би малко репетиция, но времето тече. Съдията дава сигнал и …СТАРТ. Публиката е в екстаз: “Бъл-га-ри-я!!! Бъл-га-ри-я!!!” Скандирането се чува осезаемо над общата врява. Мери и Ицо предават щафетата на Митко и Иван. Те летят напред в такав унисон като че ли това са репетирали предварително.

“Бъл-га-ри-я!!! Бъл-га-ри-я!!!”. Първи сме!!! Победа!!!В този момент светкавици проблясват над нас. Небето като че ли завидя и реши да охлади страстите. Организаторите се поуплашиха и решиха да прекратят състезанието, като обавят класирането до момента: На трето място: Колумбия; Второ място: Филипините; И … първо място: БЪЛ-ГА-РИ-Я!!!.Снимки, радост, възбуда и… ЗЛАТЕН МЕДАЛ!!!

Живи са наследниците на Стоичков, Нешка и Абаджиев!! Това сме ние българите – силни мъже и нежни жени!!!

Мери, Ицо, Петьо, Митко, Ваньо, благодарим ви за радостта и емоцията!!!

Четвъртък, 14 август 2003 г.